Patrizzia (Надежда Ангелова)
2291 18256
Feb 11, 2022, 5:46 PM  

В душата седемструнен е Всемира 

  Poetry » Phylosophy
220 5 7

Една звезда ми смига от високо,
дали не се е припознала в мене,
или посочва моята посока
с лъчи криле ми шие, за летене.

 

Снегът отдавна е окалян вече
и котките по покривите сричат,
по Пътя млечен, някъде далече,
по стъпките на старото момиче,

 

което има плочи и китара
и днес сънува песен недопята,
а сутрин по ресниците му парят
лъчите на несбъднатото лято.

 

В душата седемструнен е Всемира,
мелодията нежна е и скрита...
В деня, във който зимата умира,
едно момиче нотите заплита

 

и вдига се високо и прегръща,
света примрял, и с времето говори...
И с вяра, за човеци неприсъща,
отгоре търси светлина... И хора.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??