Една звезда ми смига от високо,
дали не се е припознала в мене,
или посочва моята посока
с лъчи криле ми шие, за летене.
Снегът отдавна е окалян вече
и котките по покривите сричат,
по Пътя млечен, някъде далече,
по стъпките на старото момиче,
което има плочи и китара
и днес сънува песен недопята,
а сутрин по ресниците му парят
лъчите на несбъднатото лято. ...