Вратата се тряска, мракът е пълен,

дим от угаснали свещи.

Аромат изветрял на праскови диви.

Погледи святкат горещи.

Шум от развлечени, прозрачни дантели,

ръка се проплъзва в дима.

Коприна се къса, крака гладки, бели,

обгръщат в прегръдка врата.

Звук от часовник, а после стенание,

пропукват нощния мрак,

не съществува и инч разстояние

целувки по гладкия крак.

Тела се преплитат, желание бурно,

сепват се в миг непознат,

никой не е ни сънувал, ни чувствал

преливащ от страст благодат.

Наситени устни с червена помада

с този екстаз се сбогуват,

по ръба на безкрайната, бурна възбуда

усмивката лека пирува.