В дълбоката душа на Тишината

Dec 16, 2022, 7:04 PM

Poetry

550 2 3

... започва да ми става все по-свята, доде вървя по своя дълъг друм,

дълбоката душа на Тишината! – щом някой вдига твърде много шум.

Светът на празнодумците е смешен, за да не кажа, че ми е гнуслив! –

и аз сред тях – детенце големеше, изпадам във убийствен нервен срив.

Мълча цял ден – един Мевляна Руми, отдавна казал всичко за света.

Безмълвен пред безсмислените думи, на тишината смислите чета!

Благословена, бавна, тъй красива, съм жив със нея в светлите си дни.

И споменът ми сипейно се срива! – какъв глупак съм бил на младини.

Доде стрелките къртят циферблата, провождам вече своя втори век.

В дълбоката душа на Тишината! – в мен диша Мълчаливият Човек.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

yotovava (Валентина Йотова)

2022-12-16T22:17:53+02:00

Просто прекрасно!
Благословен си с много.
ДИС (Деа)

2022-12-16T21:04:09+02:00

Обичам тишината!
Dendu89 (Деница Гарелова)

2022-12-16T19:50:42+02:00

Безмълвен пред безсмислените думи, на тишината смислите чета!