Валери_Станков (Валери Станков)
1384 941
16 dic 2022, 19:04

В дълбоката душа на Тишината 

  Poesía
549 2 3
В ДЪЛБОКАТА ДУША НА ТИШИНАТА

 

... започва да ми става все по-свята, доде вървя по своя дълъг друм,

дълбоката душа на Тишината! – щом някой вдига твърде много шум.

Светът на празнодумците е смешен, за да не кажа, че ми е гнуслив! –

и аз сред тях – детенце големеше, изпадам във убийствен нервен срив.

Мълча цял ден – един Мевляна Руми, отдавна казал всичко за света.

 

Безмълвен пред безсмислените думи, на тишината смислите чета!

Благословена, бавна, тъй красива, съм жив със нея в светлите си дни.

И споменът ми сипейно се срива! – какъв глупак съм бил на младини.

Доде стрелките къртят циферблата, провождам вече своя втори век.

В дълбоката душа на Тишината! – в мен диша Мълчаливият Човек.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??