FlyingSlipper (Полина димова)
56 31
Dec 7, 2010, 10:25 AM

В една точка 

  Poetry » Phylosophy
764 0 0
Как успях да се обърна...?
Умът ми камък е разцепен.
Сърцето си ще го възвърна!
Живота ми от паяк плетен...
Очите ми са слънчев лъч!
Лицето ми измито с дъжд!
Ръцете ми докоснати от моята душа,
която е без страх да е сама.
Аз близо съм, помни това...
дъхът ми спрял в една муха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина димова All rights reserved.

Random works
: ??:??