7.12.2010 г., 10:25 ч.

В една точка 

  Поезия » Философска
757 0 0
Как успях да се обърна...?
Умът ми камък е разцепен.
Сърцето си ще го възвърна!
Живота ми от паяк плетен...
Очите ми са слънчев лъч!
Лицето ми измито с дъжд!
Ръцете ми докоснати от моята душа,
която е без страх да е сама.
Аз близо съм, помни това...
дъхът ми спрял в една муха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина димова Всички права запазени

Предложения
: ??:??