Понякога се губя в полумрак,
защото светлината е опасна.
И свикнах с нея, както свикваш с враг,
луната похитил със слънце ясно.
Но полумракът има две лица.
Едно за белия овен от Горно царство.
А другото - за черната овца -
онази - блудната, сред божие коварство.
Оставям вечно раздвоения си аз,
в любов последна дирещ избавление,
със себе си застанал пак анфас
пред входа чер на ново измерение. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up