29 nov 2020, 8:41

В гънката на полумрака 

  Poesía
5.0 / 16
666 14 12
Понякога се губя в полумрак,
защото светлината е опасна.
И свикнах с нея, както свикваш с враг,
луната похитил със слънце ясно.
Но полумракът има две лица.
Едно за белия овен от Горно царство.
А другото - за черната овца -
онази - блудната, сред божие коварство.
Оставям вечно раздвоения си аз,
в любов последна дирещ избавление,
със себе си застанал пак анфас
пред входа чер на ново измерение. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »