И що е тъй красиво, ако не е любовта?
Що е тъй жално, ако не е самотата?
Що са двама души дето наричат си дори смъртта.
А от любовта си дето зрее, двамата са разболяха.
И с любов дарени си отиват, мигом от земята.
Де единия, там и другия отива.
Това е тя - съдбата!
Един без друг не могат - за това се иска сила.
Дето единия ще страда, а другия ще почива..
Свята душа, силно сърце, а на лица им жална обич.
Погубиха си старината, оставиха си те децата.
Запомниха им хората лицата, все засмени и влюбени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up