"В името на розата", неуморно те търся
и пепелта розовее във споменни пръсти,
от които сипе се на капки смях бисерен
на грижовно спасителна, бяла месечина,
кацваща тихо, със сиротно присъствие
и с око немигащо на видения, разравяли
жар отпреди, на кървяща, прераждана рана
и жадно очакваща, незаключена вратня...
В името на прозата, неуклонно се кръстя
с думи железни, паднали, чакани на място,
като отдих на собствен, спасителен остров,
където кацат сиротни, оклюмани врани, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up