"В името на розата", неуморно те търся и пепелта розовее във споменни пръсти, от които сипе се на капки смях бисерен на грижовно спасителна, бяла месечина, кацваща тихо, със сиротно присъствие и с око немигащо на видения, разравяли жар отпреди, на кървяща, прераждана рана и жадно очакваща, незаключена вратня...
В името на прозата, неуклонно се кръстя с думи железни, паднали, чакани на място, като отдих на собствен, спасителен остров, където кацат сиротни, оклюмани врани, в тихата си фантомност, измамно нетрайна, както роса, покриваща сутринна паяжина, а думи камбанни отекват, от въздуха носени, както закъсняла любов, от вятър догонена...
"в тихата си фантомност, измамно нетрайна,
както роса, покриваща сутринна паяжина,
а думи камбанни отекват, от въздуха носени,
както закъсняла любов, от вятър догонена..."
Благодаря ви за ласкавите думи, зная, че са от сърце!!!
Маги, винаги съм искала да се занимавам с музика, но само
си останах с верния слух и усет, може би той ми помага
и ми се реваншира заради неосъществената мечта, знам ли...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.