В капан за сънища
Живота си оставил без посока.
Но пак вървиш, вървиш, вървиш.
И хвърляш камъни в дълбокото
на сънищата. За да не заспиш.
Държиш се буден, търсиш истини.
Измисляш си несъществуващ свят.
И колко грешки трябва да направиш,
за да научиш, че разделите болят.
Тъгата впримчил във прегръдка.
Отчаян си. Притихнал... Самота.
Разплиташ бавно спомени, а после ...