LISA
90 results
Има ли отвъд предела нещо?
Има ли поляни със цветя ?
Има ли отново скъпи срещи ?
Колко ли тежи греха?
Колко струва всяка болка? ...
  390 
Знаех, че любовта си е отишла. Тихо, безмълвно както отиващото си лято.
С времето невидимите ѝ стъпки бяха оставили едва-едва забележима следа. Изглеждаше сякаш все още е тук, но всъщност отдавна я нямаше.
Чувствата както и времето, неусетно бяха охладнели и някак напомняха за лято или по-скоро прил ...
  654 
  830 
“Ако някой дойде при теб с една рана,
не го изпращай с две.”
Което виждаш днес във огледалото,
харесва ли ти ми кажи?
Питам за душата, не за тялото... ...
  546 
  967 
Моля, за мене двойно кафе.
Не, днес не бързам за никъде.
Времето, то и без това си тече,
нищо, че ние понякога спираме .
Моля, без захар - нека горчи. ...
  736 
Здравей, да се видим някъде в пет.
Нека бъде в края на кея.
На пейката с номер двадесет и пет.
Знаеш ли, наблизо живея.
Прозорецът гледа към морския бряг. ...
  700 
  916 
Имам си свое място за спомени -
малка прашна кутия.
Там е скътана розата – сухата,
дето с любов подари ми я.
Там държа усмихнати вечери ...
  679 
  794 
"Всяко нещо струва друго нещо"
А.А.Милн
Готов ли си цената да платиш,
за да прегърнеш мечтата.
Пътят трънлив, току виж - ...
  863 
  781 
Отдавна се знаем с тебе, нали!
Толкова много кафе сме изпили.
Градихме от нищото звездни мечти,
без да знаем какво сме рушили.
Градихме си кули за слънчеви дни. ...
  737 
Ухае на юни. Нощи горещи.
Вятър поклаща клони едва.
Щурчета нейде тихичко свирят.
Светулки просветват в нощта.
Виж, тази нощ луната е цяла. ...
  688 
Днес реших да ти върна сълзите,
не искам от тях да си правя море.
Не е ли по-хубаво другото синьо,
от което (без теб) да направя небе?
Днес реших да ти върна сълзите. ...
  981 
Мислиш ли за онзи миг, когато
всички карти някой ще пренареди.
И онова, което сторил си на някой
като бумеранг при теб ще долети.
Ще ти върне някой нощите безсънни- ...
  635 
  1317 
  620 
Разпадам се на изгреви и залези.
Разпадам се на дъждове.
Каквито и причини да измисляме,
сърцето има своите страхове.
Разпадам се на спомени и минало. ...
  661 
Мълчанието има свои спомени.
Ненужно e наум да ги крещим.
Остават белезите незабравени
в сърдечният ни свят незрим.
Мълчанието има своите истини ...
  593 
Дъждовни небеса и голи клони
Прегръдки със усещане за хлад.
Самотни птици, изоставени перони.
Безкрайното очакване на влак.
Сърца останали без звездни звуци. ...
  509 
„Нямаше причина да избягаме.
Нямаше тъга.”
Селвер
Имаше причина да обичаме.
И да прегръщаме света. ...
  686 
Време, което тече..
Отдавна си престанал да броиш дните.
Няма значение дали е понеделник или събота, януари или ноември.
Приел си, че всичко е време. Време, в което съм или си.
Време, в което пътища се пресичат , а след това се разделят. ...
  886 
Защото пак вали
Защото огънят в камината мълчи.
И бавно... бавно се превръща в пепел.
Нали не вярваш, че от малките лъжи,
светът ми става по-чудесен? ...
  866 
Аз ли
Да! Аз съм Странник по душа.
Събрала в себе си от бурите на ада.
Без път. Вървя през този свят сама.
(С една торба, препълнена с добро и вяра). ...
  685 
В капан за сънища
Живота си оставил без посока.
Но пак вървиш, вървиш, вървиш.
И хвърляш камъни в дълбокото
на сънищата. За да не заспиш. ...
  728 
  921 
  979 
  1074 
  1301 
  843 
  1077 
  1973 
„А тръгвали ли са си влакове от теб?
От твоя свят. От гарите ти. От душата ти...„
Селвер
Влакът тръгна! Тръгна си и ти!
Останах пак сама със тишината... ...
  926 
Трябваше да ми е някак пролетно
и да цъфтят в душата ми цветя.
В къдриците ми да играе вятъра.
В очите ми да е безкрайна синева.
Трябваше да ми е някак пролетно. ...
  791 
Всички думи за моята обич ти казах.
Но ти дори не разбра... Не попита
колко болка и колко горчива тъга
зад фалша на тази усмивка е скрита.
Превърнах се в сянка, бродех сама, ...
  939 
Днес очите ми търсят очите ти!
Може би, защото навън е валежно.
Трудно събирам в шепи сълзите си.
Дълго бях силна, дори прекалено!
Днес ръцете ми търсят ръцете ти! ...
  2174 
Достатъчно дълго
Достатъчно дълго без тебе живях.
Достатъчно дълго бездомна се скитах.
Достатъчно дълго в очите валя,
а още по-дълго мълчах и не питах. ...
  903 
Обратното на болката е обич
“Обратното на болката е друго.
Не знам какво е. И не го познавам.
Фортуна"
Обратното на болката е обич, ...
  1045 
Сгушена на дивана пред камината, бях вперила поглед навън през прозореца и гледах как вятърът играе с последното останало листо на дървото пред входа.
Въздухът беше наситен с тишина и само от време на време пукането на дървата в камината я нарушаваше.
Мракът настъпваше бавно, влизаше в стаята и обсе ...
  1181 
Random works
: ??:??