Заслушана в просмукващия шепот,
оставил ме притихнала, без глас...
дъждът любовна песен лее
през устните, обвързали ни в транс.
Измива мислите с благодарност
и грейва поднебесната дъга.
В лоното на светлата потайност,
душата се възражда с любовта.
Мълча... нестихващо, гръмовно...
далечен тътен сепва нежността...
дъждовно е сърдечното ни странство,
изгубена в капките... мълча.