Feb 9, 2007, 1:33 AM

„В” КАТО ВЕРИТАС 

  Poetry
627 0 6

Препънатата истина не пада,

във огън да я хвърлиш - не гори.

И винаги в душата, без пощада,

се цели. От това боли.

 

Препънаха ме твоите зеници,

но здраво на краката се държах.

Смехът им, като песента на птици,

в разпаления огън не познах.

 

А как боли летежът им! И вятърът

 в причастие довява твоя глас.

Ще доловиш ли трепета ми някога,

щом името ми идва с Веритас?

 

 

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??