9.02.2007 г., 1:33 ч.

„В” КАТО ВЕРИТАС 

  Поезия
628 0 6

Препънатата истина не пада,

във огън да я хвърлиш - не гори.

И винаги в душата, без пощада,

се цели. От това боли.

 

Препънаха ме твоите зеници,

но здраво на краката се държах.

Смехът им, като песента на птици,

в разпаления огън не познах.

 

А как боли летежът им! И вятърът

 в причастие довява твоя глас.

Ще доловиш ли трепета ми някога,

щом името ми идва с Веритас?

 

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??