Заключвайки тъгата във кавички
надявам се в любов да те превърна.
Смалявам се до хиляди иглички
и като страх във кожата ти тръпна.
И бавно се надигам във стомаха
(далеч от пеперудения трепет)
Любов ли е, когато ме разплакваш?
Брои ли се, че аз обичам тебе?
Не се брои , защото ме настъпваш
нозете ти са толкова високо...
На метри под земята ли прегръщам
усещане, че има го живота..?.., ...