2 сент. 2020 г., 13:04
Заключвайки тъгата във кавички
надявам се в любов да те превърна.
Смалявам се до хиляди иглички
и като страх във кожата ти тръпна.
И бавно се надигам във стомаха
(далеч от пеперудения трепет)
Любов ли е, когато ме разплакваш?
Брои ли се, че аз обичам тебе?
Не се брои , защото ме настъпваш
нозете ти са толкова високо...
На метри под земята ли прегръщам
усещане, че има го живота..?.., ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация