Нападни твореца - спасявай сърцето си.
Той е страшно вулгарен със своите думи.
Какво ли си мисли - да вижда безценното?
Какво ли дочува в света ни безумен?
Нападни, който чувства, поискай му сметка
защо още диша в бита ни пластмасов.
Попитай го - още ли кърти решетки,
присмей му се, цял е в мастило омазан.
Кръвта му - напипай я. Още пулсира
извън кръговрата разплискан от хората.
Има болка! Потъпкай я, в сън захвърли я
и послушай звука на гласа ѝ разпорен. ...