В кръчмата

... от толкоз кръчми по света –

как точно моята улучи?...

– Случайно тука ли влетя,

илѝ те Дяволът подучи?...

... и се обърках: от къде

във тази нощ (не най – прекрасна!)

Съдбата да се заяде ли

към масата ми днес те тласна?...

А бях самотен, тъжно сам

и в кръчмата меланхолично

със бармана полупиян

общувахме си едносрично...

... Какъв ли вятър те довя,

какво ли трябва да забравиш,

че прелестната си глава

на рамото ми да поставиш?...

А кръчмите са като гроб –

обратно чувствата не връщат...

(Тъй спомени от друг живот

страстта му не повтарят всъщност!)

... но ако две души сега

самотни в кръчмата крайбрежна

се слеят тази нощ в една

„критична маса” неизбежна –

възможно е: да се взривят

в Предчувствие нетърпеливо

и в този миг да полетят

с обсебващо ги Нещо диво...

... А любовта, нахлула тук,

по масата им да потропа,

като в разкошен махмурлук:

– подир Запоя на Живота...

Едно време в Пасифика