В кулата на Бьотгер
Настъпи твоят звезден час, Блякджак!
Ще кажеш ли най-сетне нещо ново,
или под сянка чужда ще кълниш -
отровен двойник, дребен недорасляк...?
Вселената - гигантска гъба пак расте.
Галактики разпъват пустотата.
Посоки-вектори - невидими ръце,
обемат Нищото в безбройни звездни стаи.
...А ти си само земният човек -
незнаен астроном в мъничък тайник...
На лист по-блед от твоето лице
и с "порцеланова" брада на Бьотгер,
чертаеш кръгове - велик копнеж,
с пергел на древния мореплавател.
Космическите материци - твоя страст,
притеглят мислите - косите им изправят...
Барон Мюнхаузен - хващаш се за тях
и се изтегляш по-нагоре - към безкрая!
Животът е безсмислица от дни
в предверието на беззъба морда-старост.
А времето е гара временна - извечен мит,
за всичките нещастни и измамени.
...Сега е твоят ред, Блякджак!
Ще стигнеш ли самотното прозрение
на гений преобърнал този свят -
постигнал пълното си възкресение...?
Или безславно и забравен ще умреш
в таван на кулата с изтекла давност...
Сред хиляди миражи - твой кортеж,
на прага на Откритие - нечестван празник...
Бел. на автора: Йохан Фридрих Бьотгер /1682 - 1719/ е алхимик. В опитите си да открие философския камък преоткрива порцелана в Европа и бива затворен от владетеля на Саксония в кула до края на дните си, за да не разгласява тайната и да произвежда за него порцелан. Кулата е известна като Бьотгеровата кула.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Интересен стих си ни представил,
типично в твоя новаторски стил
и будещ философски размисъл.
Поздрави! -
Благодаря за вниманието, Василка!
Желая ти хубава вечер сред най-близките хора! -
"Или безславно и забравен ще умреш
в таван на кулата с изтекла давност"
Такава е съдбата на откривателите- за жалост!Славата идва след смъртта им!Хубаво е! -
Благодаря за вниманието, Стойна! Лек и усмихнат ден!
-
" Животът е безсмислица от дни
в предверието на беззъба морда - старост.
А времето е гара временна - извечен мит,
за всички нещастни и измамени."Вълнуващо и докосващо!
Поздравления и ведър ден! -
Благодаря, Кръстина! Вникнала си докрай в заложеното от мен. Това наистина ме зарадва. Мерси и за хубавото пожелание. Трогнат съм от винаги топлото ти отношение и ти пожелавам нови прекрасни творби!
Мерси за вниманието ви, Евелина и Таня! Успехи и за двете ви!
Благодаря, Райна, за хубавите думи от коментара ти! Стимулираш ме за нови творби. Дано и бог е благосклонен да ми позволи да ги напиша.
Очаквам с нетърпение следващите ти текстове и не се съмнявам, че имаш силата на перото и вдъхновението да зарадваш с тях мен и многобройните си почитатели!
Голямо мерси, Никола за това включване и за хубавите ти думи! Трогнат съм.
Пожелавам ти нови поетични успехи! -
"Вселената- гигантска гъба, пак расте.
Галактики разпъват пустотата.
посоки- вектори- невидими ръце
обемат Нищото в безбройни зваздне стаи."
Тук няпрява рязпъвяш Вселената, Мисана!
Завиден е твоя Космически размах в поезията и в изказа.
Това е поредното ти силно стихо, което провокира за размисъл!
Оценявам го най- високо!Поздравление! -
"Ще кажеш ли най-сетне нещо ново,
или под сянка чужда ще кълниш -
отровен двойник, дребен недорасляк...?"
Ти винаги казваш нещо ново!Дилемата "или,...или" дава право на живот за откритията и повторимостта на страстта за живот вече не е толкова банална.Страхотен си! -
Има и малко лудост - като в казино...!!!
"Животът е безсмислица от дни
в предверието на беззъба мъдра-старост. -
Силно въздействащ елегичен стих, както винаги талантливо сътворен, на пръв прочит равносметката за смисъла на живота е песимистична, но в контекста на текста прозира и непобедима надежда за възможен реванш, който ще осмисли миналото и ще даде повод на настоящето да остави трайни следи в бъдещето, а какъв по-истински и по-голям смисъл животът може да има от този. Доказателството, че това е така се съдържа в отговора на риторичния въпрос:
"Ще стигнеш ли самотното прозрение
на гений преобърнал този свят -
постигнал пълното си възкресение...?"
Пожелавам и на лирическия, и на неговия автор
сбъднати мечти! -
Омар Хаям?! Направи си една проста анаграма, Станиславе и ще видиш, че от Хаям става Яхам. А от Омар става Рома. Сега видя ли какво ме посъветва всъщност - да яхна рома. Чудесен съвет. Чаша ром няма да ми се отрази никак зле. Но ще отложа това питие за утре с малко силен чай.
"Петнайсет души във ковчега на мъртвеца. Йо-хо-хо и бутилка ром!" -
Сам знаеш, че това е невъзможно. Стига, почини си малко старче. Време е за Омар Хайям.
-
Можеш да ми помогнеш, Станиславе. Пожелай ми само да напиша още такива неща. Ще ти бъда признателен.
Лека вечер и нови успехи в поезията! -
Чел съм го вече. Не ми харесва, че си пак в такова настроение. Ако мога с нещо да помогна кажи. Мир и спокойствие ти желая.
П.П. Много сухарско излезе, но е от душа. -
Благодаря ти, Елица! Ти винаги си пределно точна и проникновена.
Бе истинско удоволствие за мен да прочета написаните от теб мъдри редове. Видяла си най-главното. Нищо повече не бих могъл да пожелая като коментар.
Пожелавам ти здраве, боншанс във всички начинания и нови много силни твои стихотворения! -
Интересен монолог пред лицето на двойника...
"Космическите материци - твоя страст, притеглят мислите..."
На финала е изразен вечният копнеж на човека да преобърне света
и да постигне пълното си възкресение.
Философско и многопластово, провокира размисли за смисъла на човешкия живот и за Космическата необятност...
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Приятна вечер и нови хубави стихотворения!
Мерси за подкрепата, Исмаиле!
Оценявам я най-високо.
Благодаря за подкрeпата, Роси!
Хубави празници от мен!