17 февр. 2015 г., 21:29  

В кулата на Бьотгер 

  Поэзия » Философская
1088 2 17
Настъпи твоят звезден час, Блякджак!
Ще кажеш ли най-сетне нещо ново,
или под сянка чужда ще кълниш -
отровен двойник, дребен недорасляк...?
Вселената - гигантска гъба пак расте.
Галактики разпъват пустотата.
Посоки-вектори - невидими ръце,
обемат Нищото в безбройни звездни стаи.
...А ти си само земният човек -
незнаен астроном в мъничък тайник...
На лист по-блед от твоето лице
и с "порцеланова" брада на Бьотгер, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??