Липсват ми ръцете ти, които пишеха за мен...
липсват ми онези думи, с които ме рисуваш...
И очите ти, които нощем само моите коси сънуват -
във лилаво...
Аз завивам се със спомени за теб и тихо плача,
мечтая любовта да не е сън в безкрая...
Наум чета онези стихове и проза, написани за моите мечти
в лилаво...
и те търся...
Дните само мъничко ще са студени,
и април ще е дъждовен...
После ще заспивам в теб трепереща
и ръцете ти ще ме рисуват, както някога...
в лилаво...
автор: Моника Стойчева
дата: 30 април 2014 г.
© Моника Стойчева All rights reserved.