В безкрайно дълги и кратки,
лунни и безлунни нощи,
аз тебе чакам, чакам още!
Макар две години пръстите на ръцете ни да не се събират -
сърцата да са едно не спират.
Изгаряш ме и ме изпепеляваш,
много мъка се събра в моята душа!
В безкрайно дълги и кратки,
лунни и безлунни нощи,
аз тебе чакам, чакам още...
© Виолета Веселинова - Ил All rights reserved.