В мен живеят урагани.
Приспиваш ги - навярно ти.
Не са бушували от лани.
Добре познаваш ги, нали?
Надигат се - така внезапно,
повличат хиляди беди.
И всичко тръгва наобратно.
Захвърлят чувства и мечти.
Започнат ли - по тебе хуквам
да диря твоите ръце.
От тия бури се срамувам...
но друг не може да ги спре!
© Виолета All rights reserved.