Забили поглед в мобифона
в доволно пълния вагон,
и във ухото с микрофона
си слушат песни в полутон.
Витае гробна тишина
и празен поглед се не вей.
А всеки вик от същината
се носи, като стиховей.
И аз пътувам във посока
към моя свикнал вече дом.
Със мисъл- някак си висока,
за този бълграски синдром. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up