koli4a.1 (Никола Апостолов)
29 13
4 сент. 2022 г., 10:48

В метрото 

  Поэзия » Гражданская
230 0 6

Забили поглед в мобифона

в доволно пълния вагон,

и във ухото с микрофона

си слушат песни в полутон.

 

Витае гробна тишина

и празен поглед се не вей.

А всеки вик от същината

се носи, като стиховей.

 

И аз пътувам във посока

към моя свикнал вече дом.

Със мисъл- някак си висока,

за този бълграски синдром.

 

Че си залитаме в посоки

на всички четири страни

и без конкретните насоки

затуй и всичко ни вони... 

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Приятели, за отзивите! За съжаление това е положението. Народа
    се отчуждава вече от всичко и се затваря в себе си.Перспективата...?!
  • Много точно написано, така е и още по лошо ще става!
  • Да, асоциални станахме. А човекът е социално животно и се усеща, че обществото боледува.
  • Колко си прави, за жалост.
  • Само в метрото?
    Поздрави!
    Успех!
  • Факт! Все повече зависим от технологиите.
    Поздравления!
Предложения
: ??:??