Jun 4, 2009, 12:06 PM

В минало време 

  Poetry » Love
795 0 25

 

 

 

На крехкия ръб на капризното време,

където не е нито ден,  нито нощ,

преминаха някак набързо край мене

несигурни стъпки на чужда любов.

 

Посипах в нозете ù есенно злато,

заситих я щедро - с горчилка и мед,

откраднах плода ù през другото лято -

делих го поравно - за мен и за теб.

 

Ни сити, ни гладни на чужда трапеза

събирахме тайно от обич трохи

с горчивия вкус на извечната ерес.

Преглъщахме радости - все отпреди.

 

... И ако ръбът на капризното време

се скъса пред прага на идния ден -

ще търсим причините в минало време -

аз твоята грешка. Ти също - за мен.

 

 

 

 

 

© Галена Воротинцева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??