На крехкия ръб на капризното време,
където не е нито ден, нито нощ,
преминаха някак набързо край мене
несигурни стъпки на чужда любов.
Посипах в нозете ù есенно злато,
заситих я щедро - с горчилка и мед,
откраднах плода ù през другото лято -
делих го поравно - за мен и за теб.
Ни сити, ни гладни на чужда трапеза
събирахме тайно от обич трохи
с горчивия вкус на извечната ерес.
Преглъщахме радости - все отпреди. ...