В МУЗЕЯ НА ЧОВЕШКИЯ САДИЗЪМ
Не знам в коя поредна възраст влизам.
Но – сякаш, че живея в мръсен виц.
В Музея на човешкия садизъм –
Треблинка, Освиенцим и Аушвиц.
И в този свят – до ужас невъзможен,
аз правя невъзможния си тур.
И свличат се от мене седем кожи! –
готови за изящен абажур.
И виждам мъртъвци в камионетки,
и чух – брои ги още Чичко Скруч.
Човеко, кой през генните ни клетки ...