В Музея на човешкия садизъм
В МУЗЕЯ НА ЧОВЕШКИЯ САДИЗЪМ
Не знам в коя поредна възраст влизам.
Но – сякаш, че живея в мръсен виц.
В Музея на човешкия садизъм –
Треблинка, Освиенцим и Аушвиц.
И в този свят – до ужас невъзможен,
аз правя невъзможния си тур.
И свличат се от мене седем кожи! –
готови за изящен абажур.
И виждам мъртъвци в камионетки,
и чух – брои ги още Чичко Скруч.
Човеко, кой през генните ни клетки
ще плисне силна струя от маркуч?
Разбрах последен – някак много късно,
че Втората световна отгърмя.
И в моя сън милионите възкръсват
и тръгват по прекрасната Земя.
И стискам в шепа седем златни зъба.
И златно слънце грее ме – и мен,
с надеждата, че атомната гъба
изсъхва в нечий мозък възпален!
Светът – дори камбаната да ритне,
ще моля Бога и на оня свят –
дано нов някой Сталин – или Хитлер! –
да пукнат – миг, преди да се родят.
© Валери Станков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Е,в края спомена и Сталин...
И във "Великата сибирска тайга"
Иван Денисович едва ли
е живял в радост,а умрял в тъга! -
Дано... Ама е къса човешката памет...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И не негласуващите са проблем - това е грандиозен протест - а именно срещу тези некадърни, неуки, прости, зависими, алчни и лакоми, които са си повярвали, че са нещо повече от въшки, дървеници, плъхове, изобщо паразити, които се назовават "политици". Ванга е мошеник, като николаевското недоучено попче Дънов, но има само една правилна мисъл: "Не забравяйте, дека и вие имате само по един гъз!".