Два часа ни делят и разстояние.
Ревнуват ни часовниците сякаш.
Забързваме ги с трепетни желания.
(За истинска любов съм те дочакал.)
Живеем в този свят, миниатюрен,
където винаги ще бъде месец май.
Все повече и още ще се влюбваме.
Щастливи - със начало и без край!
Ще свършат тези дни във някой спомен,
в които ни измъчваше раздялата.
Съдбата ни събра във миг, прело̀мен,
защото аз не спирах да те вярвам!.. ...