Два часа ни делят и разстояние.
Ревнуват ни часовниците сякаш.
Забързваме ги с трепетни желания.
(За истинска любов съм те дочакал.)
Живеем в този свят, миниатюрен,
където винаги ще бъде месец май.
Все повече и още ще се влюбваме.
Щастливи - със начало и без край!
Ще свършат тези дни във някой спомен,
в които ни измъчваше раздялата.
Съдбата ни събра във миг, прело̀мен,
защото аз не спирах да те вярвам!.. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse