В небитието от копнежи изтъкано
потъна моята мисловна идентичност,
с съдба от светло бъдеще раздрана,
със карма празна и лишена от себичност.
Трудности за миг покриха пътя,
който често влюбен виждах във съня си,
малък и уплашен пак бях на кръстопътя,
обръщах се и търсех се в ума си.
През кътчетата на душата бродейки,
попаднал на забравени трептения,
аз на фалшиви идоли се молех,
сборичвах се със светлите ми въжделения. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up