В небитието от копнежи изтъкано
потъна моята мисловна идентичност,
с съдба от светло бъдеще раздрана,
със карма празна и лишена от себичност.
Трудности за миг покриха пътя,
който често влюбен виждах във съня си,
малък и уплашен пак бях на кръстопътя,
обръщах се и търсех се в ума си.
През кътчетата на душата бродейки,
попаднал на забравени трептения,
аз на фалшиви идоли се молех,
сборичвах се със светлите ми въжделения. ...