Вселената. Като море без бряг.
Разперила снага и тъне в мрак.
Единствено прашинки от звезди,
мъждукат в галактически бразди.
Една планета е открила брод.
Попаднала на чудото — живот.
Разцъфнала в зелен и синкав цвят.
Оазис. Сред пустинен необят.
Със Божия намеса сътворен,
търкаля се светът във нощ и ден.
Ритмично. Гладко. В бавен, тих каданс...
А може би, танцува тъжен валс? ...