26 апр. 2024 г., 17:30

В необята 

  Поэзия » Акростихи
822 11 36

Вселената. Като море без бряг.

Разперила снага и тъне в мрак. 

Единствено прашинки от звезди,

мъждукат в галактически бразди.

 

Една планета е открила брод. 

Попаднала на чудото — живот.

Разцъфнала в зелен и синкав цвят.

Оазис. Сред пустинен необят.

 

Със Божия намеса сътворен, 

търкаля се светът във нощ и ден.

Ритмично. Гладко. В бавен, тих каданс...

А може би, танцува тъжен валс? 

 

Но Времето във танц не се върти. 

С крилете си ефирни, то лети...

Там някъде далеч, далеч отвъд,

във Ад и Рай, където няма смърт, 

отново ще туптим... Без кръв и плът!

© Емил Боянов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Времепространство »

1 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??