Apr 20, 2013, 12:00 PM

В нощния атлас 

  Poetry » Phylosophy
442 0 0

Като приятел стар ме среща вечерта.

Една луна,

добра и нежна,

до моите колене

с вързоп от детски спомени присяда.

Звездите се оглеждат в реката.

Светулките блуждаят из тревите

и надничат в очите ми да видят

изпепелена ли е обичта,

родена в детството!

Светът е спрял дъха си

в спокойните води на тишината

и в нощния атлас

земята и небето

разговарят в диалог.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??