valcanyon (Валентин Миленов)
787 1821
20 апр. 2013 г., 12:00

В нощния атлас 

  Поэзия » Философская
444 0 0

Като приятел стар ме среща вечерта.

Една луна,

добра и нежна,

до моите колене

с вързоп от детски спомени присяда.

Звездите се оглеждат в реката.

Светулките блуждаят из тревите

и надничат в очите ми да видят

изпепелена ли е обичта,

родена в детството!

Светът е спрял дъха си

в спокойните води на тишината

и в нощния атлас

земята и небето

разговарят в диалог.

© Валентин Миленов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??