20 апр. 2013 г., 12:00

В нощния атлас 

  Поэзия » Философская
461 0 0
Като приятел стар ме среща вечерта.
Една луна,
добра и нежна,
до моите колене
с вързоп от детски спомени присяда.
Звездите се оглеждат в реката.
Светулките блуждаят из тревите
и надничат в очите ми да видят
изпепелена ли е обичта,
родена в детството!
Светът е спрял дъха си
в спокойните води на тишината ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Все права защищены

Предложения
: ??:??