Aug 8, 2009, 1:18 PM
В нозете ти бях, татко...
3749
0
59
В нозете ти бях, татко,
до цветята!
И мъката не можеше
да спре
сълзúте ми, с които те
изпращах
по пътя към сияйното
небе.
През всичките ми дни ти бе
опора -
за помощ, за съвет...
И обичта
сега е с тебе, и със Бога -
Горе...
Но пълно е сърцето
с празнота!
С поклон за теб аз паля си
свещица -
да грее пламъче във
скъпия ми лик!
По земния си път вървя
достойно -
разкошен татко
и
добър Човек!
© Петя Кръстева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Петинка, болката не стихва, но спомените винаги топлят. Прегръщам те с много обич! Поклон пред татко ти!
-
Много тъга и много любов.Така е, мястото на любим човек в сърцето винаги остава празно, когато той си отиде. Кураж, миличка.
-
Мъката не би могла да се изрече с думи.Нека чрез спомена живее в сърцето,в душата.Поклон.
-
Петя, чета го за кой ли път...
Толкова любов има в теб...
Прегрушам те, миличко!!! -
прегръщам те...
-
Съпреживях...И болката и липсата.
Животът се доказва като взема
най-скъпото внезапно и със лихвите.
Да ни припомни,че сме на планетата
гостуващи за кратко пришълци...
-
Много тъжно и разчувстващо стихотворение ! Здравей и на теб.
-
Поклон!
-
бащите са най-верните приятели на дъщерите
за жалост животът не е вечен, а ми се искаше да е
силен стих изпълнен с болка -
...
Цвете и от мен... -
Благодаря ви!
-
Поклон!
-
Моите съболезнования, миличка!
Знам какво е!
Прегръщам те! -
Без думи...
Силно и истинско... -
Пете, благодаря ти за този стих. Поклон пред паметта на хората, които са били наша опора до последният си ден.
-
===!
-
...
-
Поклон пред твоята безкрайна обич към него!
Прегръдки Петинко!
Ще ни топлят хубавите спомени за тях. -
Поклон! Петинка, бъди силна!
-
Прегръщаме те!
-
И когато си отиват, пак мислят за нас и ни даряват с мъдрост. Поклон!
-
Благодаря, приятели, за споделената мъка!
Прегръщам ви! -
Прегръщам те...
Всички татковци, които си тръгват от нас, при светлината отиват... -
И тук поклон, мила Петинка!...Приятелско рамо!
-
Светла му памет!Поклон!
Добрите хора остават с делата си в сърцата! -
Поклон!
-
Мацко...
Познавах го и се радвам, че го познавах! Остави незабравими спомени у мен!
Прекланям се!!! Боли ме... -
Разплака ме,тъжно е!И моя татко го няма и аз писъх за него.Ще продължават винаги да живеят в нашите сърца...Прегръщам те!
-
Поклон!
-
...
-
Все някога и това се случва...
-
!!!
-
Поклон, Петинка!
-
Поклон!Изпитах го два пъти-баща и свекър.Боли!Прегръщам те!
-
......
-
Поклон. Когато го четох до мен достигна онази изключителност на истинските чувства...
-
Поклон пред паметта му!
-
Прегръдка! Бъди силна.
... -
*****
-
Поклон...!
-
!
Прегръщам те, Петинка! -
.......!*****
-
Поклон!!!
-
Скоро го преживях...болката не стихва.
Стихът ти боли! -
Поклон пред паметта му! За тази болка няма лек! Прегръщам те!
-
Поклон, Петинка! Искрени съболезнования. Не си сама - всички сме с теб и те обичаме, знаеш го, нали!
-
Много е мило , много е тъжно. Прегръдка !
-
.......
-
Приеми съболезнованията ми Петя!ПОКЛОН!
-
...
-
...........
Бъди силна... -
Поклон!
-
Поклон!
-
Прегръдка! Вярвам, че докато ние ги обичаме, те са при нас. Просто вярвай!
-
Поклон!
-
поклон, Петинка....
..........! -
!!!
-
Поклон, Пете!
И прегръдка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Животът не жали никого. Нека до твоя стих,застане и този за моя баща!
Тебе тъй те стопи болестта,
че приличаш на вейчица слаба.
В двете сини очи-езера
и надеждата вече я няма.
И търкулва се тежка сълза
като камък в бездънната яма.
Твойте малки-големи деца
към небето крещят за пощада.
Но пощада не идва. Защо?
Ний по Господ ли хвърлихме камък
та занича зад черния свод
на Косача злокобния блясък?
Тя превита под тежкия кръст
пада, става и пак продължава,
а духът й смалил своя ръст,
сила черпи от где ли, не зная.
Майко моя, о татко любим
днес животът без жал ни разделя.
По пътека от тръни вървим
в тази наша последна неделя.
А тръбата тръби...Ето пак.
Ти живя на земята тъй кратко.
Хлопа тежка, злавеща врата....
Въздух...Моля ви! Въздух за татко..!