8.08.2009 г., 13:18 ч.

В нозете ти бях, татко... 

  Поезия
3748 0 59





В нозете ти бях, татко,
до цветята!
И мъката не можеше
да спре
сълзúте ми, с които те
изпращах
по пътя към сияйното
небе.


През всичките ми дни ти бе
опора -
за помощ, за съвет...
И обичта
сега е с тебе, и със Бога -
Горе...
Но пълно е сърцето
с празнота!


С поклон за теб аз паля си
свещица -
да грее пламъче във
скъпия ми лик!
По земния си път вървя
достойно -
разкошен татко
и
добър Човек!

© Петя Кръстева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??