Aug 8, 2023, 6:22 PM

В облаците от цигарен дим 

  Poetry » Phylosophy, Other
286 1 6

Простете ми, нали съм стар пушач,
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.

От там е черното, което е във тях,
полепващо по дробове и мозъци.
Изкашлям се във никотинов смях
и пак издишвам думички от облаци.

Но има и добро сред новините -
Щом гости сте на празната ми маса
омръзне ли ви образът в очите,
то значи е останал само фасът.

И просто е - с тютюна изгорял
и словото на сива пепел става просто -
Във пепелника просто, без печал,
хвърлете ме, че там е мойто място!

Димът, възможно е, останал, да ви дразни,
но колко ли? Прозорец отворете!
Той сам ще си отиде, че го блазни
свободен да е яхнал ветровете.
*****
И този стих написах с жълти пръсти
съзнавайки, че го очаква гюм -
Душа на грешник в мене се прекръсти
поемайки към вас в нечакан сън...

10.07.2023.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Смееш ли да питаш...
    Мерси, Ина.
  • Поне тютюн слагат ли в тия цигари или и на тях са им намерили генния мутант..
  • Ми, то точно една цигара, която пушех в момента ме вдъхнови за този стих, Скити.
    Е, и някои размишления също, но това е димна завеса.
    Мерси, че прочете и за чудесния отзив.
  • Цигарата в момента, ми дими
    и с жълти пръсти пиша тези редове,
    сред облаци от дим, думички реди
    и казва, че харесва тези стихове.

    Добре си преплел стихове и думи, с цигарата и всички нейни компоненти (дим, пепел, фас, никотин....)
    Поздрав, Георги!
  • Радвам се, Ничка.
  • Много е хубаво, Гош!
    Прочетох с удоволствие!👏👏👏
Random works
: ??:??