В облаците от цигарен дим
Простете ми, нали съм стар пушач,
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях,
полепващо по дробове и мозъци.
Изкашлям се във никотинов смях
и пак издишвам думички от облаци.
Но има и добро сред новините -
Щом гости сте на празната ми маса
омръзне ли ви образът в очите,
то значи е останал само фасът.
И просто е - с тютюна изгорял
и словото на сива пепел става просто -
Във пепелника просто, без печал,
хвърлете ме, че там е мойто място!
Димът, възможно е, останал, да ви дразни,
но колко ли? Прозорец отворете!
Той сам ще си отиде, че го блазни
свободен да е яхнал ветровете.
*****
И този стих написах с жълти пръсти
съзнавайки, че го очаква гюм -
Душа на грешник в мене се прекръсти
поемайки към вас в нечакан сън...
10.07.2023.
© Георги Каменов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Поне тютюн слагат ли в тия цигари или и на тях са им намерили генния мутант..
-
Ми, то точно една цигара, която пушех в момента ме вдъхнови за този стих, Скити.
Е, и някои размишления също, но това е димна завеса.
Мерси, че прочете и за чудесния отзив. -
Цигарата в момента, ми дими
и с жълти пръсти пиша тези редове,
сред облаци от дим, думички реди
и казва, че харесва тези стихове.
Добре си преплел стихове и думи, с цигарата и всички нейни компоненти (дим, пепел, фас, никотин....)
Поздрав, Георги! -
Радвам се, Ничка.
-
Много е хубаво, Гош!
Прочетох с удоволствие!👏👏👏
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Мерси, Ина.