Nov 21, 2007, 5:17 PM

В очакване 

  Poetry » Love
690 0 15
Обгърнат с цветовете на нощта,
навън снегът на спомена вали
и зимата във моята душа
настъпи, още щом замина ти.
Късно е. Градът отдавна е заспал.
Не спят обаче моите мечти.
Недей да смяташ, че съм се предал,
но не е лесно да си сам, нали?
Вървейки бавно по паважа,
в тишината покрай мен, във мрака,
мисля, е добре, ако ти кажа,
че все още някой тук те чака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Random works
: ??:??