Обгърнат с цветовете на нощта,
навън снегът на спомена вали
и зимата във моята душа
настъпи, още щом замина ти.
Късно е. Градът отдавна е заспал.
Не спят обаче моите мечти.
Недей да смяташ, че съм се предал,
но не е лесно да си сам, нали?
Вървейки бавно по паважа,
в тишината покрай мен, във мрака,
мисля, е добре, ако ти кажа,
че все още някой тук те чака.