***
Кой си ти, дето със нежни пръсти
ще докоснеш струните на моята душа?
И със виртуозност, на създанията ангелски присъща,
ще изсвириш върху мен Рапсодия на Любовта!
Има ли те на Земята, или още
нероден си в тяло на човек?
Знам, че в сънищата ми пристигаш нощем,
но безплътен и от вятъра по-лек...
Ще се срещнем ли сред сенките и как ще се познаем,
две души блуждаещи в света...
Цял живот един за друг мечтаем!
Цял живот... в очакване на Любовта...
А стрелките на часовника като длета
върху лицето ми дантелчици дълбаят
и напомнят ден след ден за преходността...
Станах на четирдесет и три – времето за мен нехае...
© Христина Мандаджиева All rights reserved.