***

Кой си ти, дето със нежни пръсти

ще докоснеш струните на моята душа?

И със виртуозност, на създанията ангелски присъща,

ще изсвириш върху мен Рапсодия на Любовта!

Има ли те на Земята, или още

нероден си в тяло на човек?

Знам, че в сънищата ми пристигаш нощем,

но безплътен и от вятъра по-лек...

Ще се срещнем ли сред сенките и как ще се познаем,

две души блуждаещи в света...

Цял живот един за друг мечтаем!

Цял живот... в очакване на Любовта...

А стрелките на часовника като длета

върху лицето ми дантелчици дълбаят

и напомнят ден след ден за преходността...

Станах на четирдесет и три – времето за мен нехае...