В огледалото

Sep 26, 2014, 11:34 AM

Poetry

449 0 3

Разпознах себе си

по прекършените пръсти…

Пръстите, които крещяха -

„Обичам те! „

В пясък от болка и дъждове

виждах себе си…

докосвайки

тънките струни на любовта ни,

която умираше…

Безследно изчезващите стъпки на времето,

горяха от дните ни

разкъсан плащ от души

сълзи сред пръстта,

попили във мислите…

Вятърът гонеше ефимерни усмивки,

огледалото на самотата

покриваше смисъла на всичко

със мъгла и много дъжд…

дата: 17. 09. 2014г.

автор: Моника Стойчева

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Luna13 (Моника Стойчева)

2014-10-06T17:35:21+03:00

Благодаря ти сърдечно, Кръстина! Радвам се, че беше тук!
Rimoza (Кръстина Тодорова)

2014-10-04T11:26:45+03:00

"Безследно изчезващите стъпки на времето,

горяха от дните ни

разкъсан плащ от души

сълзи сред пръстта,

попили във мислите…"
-------------------------------------------
Силно въздействащи метафори!
Докосващ сърцето елегичен стих, посветен на любовта
и нейната преходност. И сладка, и горчива, тя идва и си отива, оставяйки след себе си разрушени мостове, които никога вече няма
да бъдат това, което са били. Поздрави и от мен!
Luna13 (Моника Стойчева)

2014-09-29T09:55:09+03:00

Благодаря, ти Ан! Много си мила!