Mar 10, 2017, 8:24 AM  

В олука вятърът на флейта свири 

  Poetry » Other
780 2 11
Един огромен черен котарак
задиря упорито бяла котка.
Тя мръдне ли, и той повлича крак,
пленен от грациозната походка.
Дистанцията спазва – метър, два! -
и спре ли тя – и той застива!
Подушва със наведена глава...
Фасон на прелъстител му отива!
Красавицата спира тук и там,
кокетно себе си почиства.
Глава назад обръща – той е там,
очите светят. Колко му се иска!... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Random works
: ??:??